|
Много неща
Боли,но защо да ти казвам,
лъжи,поредна болка,
но защо да разказвам,
светлини,хора,очи които ме гледат,
поглеждам ги,не ги виждам,
усмихват се,но ме развеселяват,
листата шумят и падат безутешно,
душата разкъсва се,умира безнадежно,
надежда....вяра.....любов.... мислиш ли,че тези думи са ми познати,
болка....лъжа....изневяра.... отново същата мъка,
припомняш ми забравени болки,
отваряш стари рани,
повтаряш чужди грешки,
и изведнъж се сещаш.....но аз съм всичко за нея,
обичам я....защото да я изгубвам...осъзнаваш,
връщаш се,отваряш някаква врата,вървиш,
ти влизаш в някаква позната стая,задаваш си въпрос къде отивам,
замисляш се не закъснях ли,
размисляш,отчаян,безнадежден, смирен,обръщаш се,
връщаш се нерешително назад,
но нещо те спира,чуваш шум,забравяш всичко
и продължаваш натам на където беше тръгнал,
врата,отваряш я,виждаш чаша,до нея бутилка,
шишенце с някакви таблетки,и някаква бележка,вземаш я,
поглеждаш на долу,стряскаш се,изпускаш бележката,падаш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mc_pitbul
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-01-16
прочитания: 158
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
