Ще сетиш залеза как се стопява,
а нощите тихо остават червени.
Ти коса разпилей по пуста дъбрава
и после влюби се във мене...

Ще видиш най-ярката, светла звезда
в най-беззвездното време.
Ти просто подай ми нежно ръка
и после влюби се във мене...

Ще чуеш най-кротките нощни ромоли.
В най-лютия студ - овошки зелени.
Ти само повярвай в моята пролет
и после влюби се във мене...

01.01.07.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-16
прочитания: 340
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398