От твоите думи аз се лиших,
баналните фрази, които редиш,
песен за обич днес съчиних,
ако искаш чети я, както решиш.
В моята песен за обич
пея за едно нежно сърце,
спираш до тука – не можеш!
Спирай, мило момче!
Една душа щеше да бъде щастлива,
да грее нейното лице,
а днес море от сълзи излива,
от липсата на две топли ръце.
Във всичко сляпо вярваше тя,
надежди събираше в пролетен цвят,
пламтеше във нея любовна искра,
с радост бе изпълнен нейния свят.
Харесва ти моята песен,
песен за обич, но пълна с лъжа,
защото идва късната есен
на болката с пожълтели листа.
Надеждата, вярата, любовта-
всичко изчезна за миг,
остана болезнената следа-
от изсъхнала роза следи.
Моята песен завърши така,
а ти си разплакан - Защо, кажи?
Нима не ти е харесала песента,
нима всеки ред не диктуваше ти?!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mariace
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-14
прочитания: 154
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398