Прости ми, че те лъгах, но не мога
да те обичам както онзи - другия.
Отдавна исках да му кажа сбогом
и плаках за мечтите си погубени.

Обичам го от толкова години,
макар че няма да се видим вече.
Не искам да си тъжен и обиден,
защото тази обич е обречена.

Обичам спомена красив, но прашен,
поизбледнял от сълзи и мълчания.
Не съм обезсърчена и уплашена,
обърнах гръб на нямото страдание.

Опитвам се отново да живея,
отново да се влюбвам и да вярвам.
Не искам младостта си да пилея
в самотно и безсмислено очакване.

Ще трябва да простиш и да забравиш.
От спомена недей да ме ревнуваш.
Усмивката си днес ти подарявам
и устните - отдавна нецелувани.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nelsan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-13
прочитания: 248
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398