Вървиме с тебе прегърнати,
усмихнати, влюбени, живи,
от чувства в омая обгърнати –
един от друг все по-щастливи.
Посягаш и хващаш ръката ми-
аз стреснат поглеждам към тебе,
с поглед подканяш телата ни
след миг да се слеят смутени.
Избухва взрив искри –вълшебно е!
И няма „днес” „вчера” и „утре”!
И всичко „сега” е и там ние
не искаме миг да изгубим!
Вървиме с тебе прегърнати-
дървета ни кимат щастливи,
на клони приличат телата ни –
преплетени влюбени, живи…
Искам да подчертая, че не е мое, но го прочетох някъде и много ми хареса.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------