Самотна любов

Оставяш ме, не искаш любовта ми,
от ласките ми бягаш ти далеч,
не искаш да приемеш нежността ми,
пробождаш ме в сърцето с леден меч.

Оставяш ме-това е толкоз лесно,
отблъскваш ме и просто си отиваш,
дори не знаеш правилно ли е и честно
каквото чувстваш, вечно да го скриваш.

Оставяш ме-остави ме и вчера,
остави ме дори и в(ъв) съня,
и трябва ли да мога да живея
щом слънцето отне ми от деня.

Остави ми единствено небето,
самотно, без луна и без звезди,
но някак си остана в(ъв) сърцето
сред рани и погубени мечти.

Остави ме-самотен да се скитам,
остави ме сред болка и тъга,
остави ме отчаян да се питам
дали си струва всяка следваща сълза.

Остави ме-захвърлен и ненужен,
като стара безполезна вещ,
остави ме-нещастен и прокуден
да изгоря в(ъв) пламъка горещ.

Оставяш ме-защото те обичам,
убиваш всичко хубаво в(ъв) мен,
но любовта ми, даже да отричам
ще оцелее в(ъв) трупа студен.

Оставяш ме-и щом, когато падам
не искаш да ме хванеш за ръката,
оставяй ме-ще падам и ще ставам,
и просто...ще обикна САМОТАТА!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-08 г.
прочитания: 265
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170365
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59233
   SMS-и: 762
   Снимки: 4438