Опитах се да те забравя,
животът си без теб да продължа,
споменът в миналото да оставя
за болката от подлата лъжа!
Опитах се да те намразя,
да те презирам от сърце,
на колене за обич да не лазя,
да не сънувам нощем твоето лице!
Не исках вече, щом те зърна
във вените ми лава да тече!
Опитах самотата да прегърна,
в лед да се обвие и моето сърце!.....

Не мога и не искам да забравя
милувката на твоите очи,
целувката ти страстна как ме пали,
душата ми как кара да гори!
Не мога и не искам да забравя
прегръдките ти и страстта
и миговете пълно щастие
и болката от любовта!....

Поставям те в графата “минало”!
Спомен сладък, но и толкова горчив,
споделящ услужливо самотата ми,
безкрайно нежен, но и мъничко бодлив!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: peps
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-07
прочитания: 399
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398