|
Робство
Падат звезди,
замрели, изгубили се души,
ронят се сълзи
на неизживени, забулени мечти,
зверски викове - грубост зловонна,
оттекват в арената на гняв и гладиаторска воля,
човек - човека днес убива,
човек в човека умира,
и лидери не едни,
цялата вековна съдба на шах ни реди,
че пешки сме в история световна,
че не веднъж предадени сме,
захвърлени в сметища от злоба,
виждаме..., но в неведение се връщаме,
угодни да бъдем на хитреца,
да подражаваме на глупеца,
заключени души, сърца увехнали,
оплакващи себе си, в собствената си слабост приклекнали,
човек в човека днес умира,
човек - човека убива.
Страх да бъдем силни, мъдри,
страх в това да бъдем единни,
човек в човека се страхува,
човек на човека робува,
и изгаряме в собствената си вина,
вехнем в собствената си суета,
а за мир ний говорим,
за човешка справедливост ний се борим,
пропити с лъжи и падение на духа,
пледираме за сила, за пари,
учим децата си на алчност, забулващи игри,
градим кулите на слава,
а сами рушим сърцата си,
рушим нашата вяра,
човек в човека умира,
човек на човека, уви, днес робува...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lunna*salza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-05
прочитания: 156
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
