на всички поети

Сини проблясъци на лунна светлина
обливат с лъчи всяка стъпка на нощта,
син океан на човека-мисъл
облива с вълни пътя си що е орисал.

И всяка пясъчна следа
отмива се с нова, по-справедлива, по-добра,
и всяка нова мечта
изгражда се по-силна, бореща се в дълбините на мисълта.

И всеки нов ден на замираща красота
белязва се от нашата ръка,
всяка по-алчна вина
потъва в пясъчната дюня на вечността,

белязани, ридаещи,
обвиняващи живота, нарочил ни на самота.

Стъпили гордо на пиедестала човешки,
тъжим за непоправими нечии чужди грешки,
като орли хванали здраво жертвата си - листа,
творим минало в бъдеща светлина,

творим себе си, творим света,
крещящи в бездушна тишина,
изкачваме се, падаме,
но да се изправим не бива да забравяме.

Орли сме ний, стиснали перото на мъдростта,
вливаме обич, чувства, тъга,
сваляме маските на съвестта,
на човека-мисъл се обричаме,
борещи се срещу стихиите на глупостта,

поети с мисъл се наричаме,
бродещи в живота, нарочил ни на самота.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lunna*salza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-05
прочитания: 153
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398