Питаш защо съм със тебе. Недей!
Не разпилявай с въпроси мига.
Пръскай усмивки и с вяра живей,
нека да няма в очите тъга.

Питаш дали те обичам. Мълчи!
Има ли някакъв смисъл сега
пак да преглъщаме спомен горчив,
пак да потънем в море от тъга.

Питаш защо те излъгах. Прости!
Мъката в моите очи не видя.
Грешката своя отдавна платих,
нека измие сълзите дъжда.

Питаш защо се завърнах. До днес
друга, по-вярна любов не открих.
Друг не успя да ме стопли с ръце,
нито да върне красивия стих.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nelsan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-05
прочитания: 156
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398