|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Обичайна леденина
Очите ни говорят за чувства вече преизстинали,
със тях не ми се спори, знам, че всичко е отминало,
ледено студена, изпивам поредната кафена чаша,
стопля ми гърдите, подсеща ме за тази любов наша.
Колко си невзрачен, загледан в минало необратимо,
от призрак си още по мрачен, със сърцето си непоколебимо.
Любовта ми моя, ти на гробището изостави,
сега натам и аз подхождам, какво мога на направя.
Самотна, бледа, изморена, те гледам право в очите,
но ти "далече" си от мене, колкото луната от звездите.
До мене си, а близост не усещам, а обичайната леденина,
зная, че ще дойде нещо - погребението но любовта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: {{kapriznoto_f}}
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-05
прочитания: 140
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196043
Лексикони: 2123
Коментари: 70283
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
