|
Водка с лед
Знам, че си с нея в този момент,
знам, и душата ми е леден цимент!
Знам,обичам те, и пия водка с лед,
тя напомня ми за теб...
Помня, как ограби ми душата,
остави ме като малко цвете да гния в самотата,
знам, обичаш само нея ти,
но и аз обичам те уви...
Пияна на пода у дома,
всеки миг аз зная, ще се строполя,
толкова унила и толкова сама,
никога не съм била...
Чаша полупразна, наново аз доливам,
всичко, освен теб в този миг презирам,
презирам любовта, презирам самотата,
презирам и живота, презирам тишината,
презирам нея, защото те отне,
презирам себе си, че плача кат` дете...
Плача за нещо което го няма,
плача, за някаква подла измама,
измама която наричат Любов...
измамата даваща ми капка живот...
Любовта ми я дава, а ти я отнемаш,
всяко малко нещо във мене превземаш...
отново потъвам в безсмислени мисли,
да си до мене само в тази нощ искам.
С часовете стоя и си мисля за теб,
отпийнала глътка водка със лед.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: {{kapriznoto_f}}
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-04
прочитания: 116
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247114
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
