Не мога вече в мрака да вървя,
не мога да те следвам в сенките
проклети
и ден след ден да чезна
в дебрите им клети.

През самота и тишина да бродя
във нощта. И да ме дебнат
ужасът и злото, преплели клони
в зловеща тишина, ловци на души
във самота.

Не мога вече да очаквам трепетно
зората аз.
Не мога да дочакам в очите ти да
заблестят звезди.

А когато пристъпих в мрака,
мечтаех да го победя,
да го надвия със силата на любовта...
Но може ли една душа да промени
света?....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maider
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 241
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398