Приятелство

Приятелство любимо как хубаво си ти,
Как стопляш сърцето на две души.
Ти си бисера на морското дъно, и зорницата на небето.
Което трудно се открива и съхранява.

Откриеш ли го, добре го пази, в своя сейф го съхрани.
Защото за секунди се губи, откраднат ли ти го му мисли.
Приятелство Ти си розата на две души.
Приятелство колко си нужно днес Ти.

Ти си всичко свято в тези студени дни.
С теб приятелю споделям, моите мечти.
С теб преминах морета и планини,
затова остани верен приятел!!!

В момент на разочарование ела и ми помогни.......
като Дон Кихот на бял кон,
а аз като Долсинея щете посрещна, с блага дума на уста.
Защото ти си балсам за моята душа.

Търся думи по силни от приятелство,
търся ги, искам ги те ми трябват.
Но думите ми бягат все не стигат,
Пред мен се редят букви, но те стигат до моето сърце.

Пътят ти измина......
Рая да споделиш с мен.
Искрен винаги бъди!!!!
Ясно слънце ти бъди.....
Тъгата от мен свали...
Ела и я вземи!!!!!!!
Любов ти ми дари.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kristina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-04
прочитания: 521
точки: 79 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48594
   Съобщения: 213935
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73149
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937