|
Живота - Учител
Това е едно от малко разбираемите ми стихотворения,
написано през 2004 година с много вложен смисъл
и едно наивно послание за по-добрата страна на света :)
ЖИВОТА - УЧИТЕЛ
Застанала пред човешкия олтар
на морал и мъдрост вековна,
коленичила с болка в коленете
от бягане и писъци на злоба отровна,
аз се вглеждам в себе си,
в душата си наивна и бездомна,
прозирам в очите си -
бисерни капки на неизживяна мечта,
прозорец към сърцето ми -
две очи от неизтъкана космическа дъга.
Намирам толкова красота -
тъжен спомен на лунна светлина,
намирам себе си -
усмихнат лъч на ангел в сънищата на нощта,
дочувам съвети, две приятелски слова.
Казват ми:
Момиче, ти пускаш го без злоба и вина,
а той така нарани те,
разруши радостта в душата ти,
погуби искрата в сърцата ви.
Казват ми: Момиче,
толкова наивно в свят на егоизъм и суета,
как смело твърдиш, че обичаш и обичана си била,
как усмихваш се и все тъй волно раздаваш топлина.
Тогава, отново с усмивка -
тъжна и изгряваща розово-червена светлина,
коленичила пред морал и мъдрост вековна,
аз зная -
отговора в мен тлеел е като сила опорна,
аз зная,
че да обичаш не е чувство,
не е само ласки и слова.
Един мъдрец бе ми казал нявга,
че две истински обичащи се души,
две нешлифовани диамантени сълзи,
не бива да се вглеждат вричайки се един в друг,
а двама, заедно, да гледат в една посока,
в една взаимно изграждаща се житейска пътека,
и дори да кривнеш по пътя,
обусловен от кармична нова стъпка,
ти не чувството да обичаш ще обичаш,
а всеотдайността,
попътен знак ще бъдеш в две съдби -
слети в една.
И в уникалността си на изграждащ се човек
и мъдрост вековна,
в способността си да разбираш и твориш
в живота - учител,
послание да родиш в съмнения и обител,
ти ще бъдеш,
ще пребъдеш като звезда на небосвода,
като сокол в скалите на прибоя.
И ако пътищата разделят се,
всеки поел по своята пътека на покоя,
то вина не в другите ще търся,
а в размиванията на човешките изграждащи нива,
в това, че човек не се учи само от една съдба,
че ученици сме
в школата на човешка и една по-висша красота.
Уви, да обичаш не е просто,
но да се усмихваш,
да градиш обич, въпреки завист и омраза,
да успокоиш духа си от гняв и поквара,
това е по-лесно приятели верни...
Така отговорих аз
на съвети и повели...
Жадно спогледахме се,
сякаш книжка отворих им,
тъй не разбираема - преломна бурна вълна,
и всяка по пътя си поде,
объркани,
но истински и горди
пред Живота - Учител на всяка душа...
2004
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lunna*salza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-30
прочитания: 203
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
