Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.

Празно училище, счупени пейки...
Рейсът пристига на ден по веднъж.
Плачат по портите черни жалейки -
няма в полята ни жито,ни ръж.

Пусти огнища - деца не се раждат -
всички превзеха големия град.
Бързо забравиха нивите, хляба,
пътя към прашния селски площад.

Старците в кръчмата дремят лениво,
клюки обсъждат над вестника стар.
Селото още е будно и живо.
Бие сърцето му. Но докога?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nelsan
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2006-12-30
прочитания: 170
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405