Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината
и устрема ни есента да спре,
вземи си сбогом с мен - като с приятел.
Отивам си - така е по-добре!
Не искам да си само стара снимка,
погребана във прашния албум,
да те жадувам нощем в мрака синкав,
макар да знам, че си за мен табу.
Когато любовта е невъзможна
е по-добре да и поставим кръст.
Обичах те безумно и безбожно,
нехаех, че ме сочат тайно с пръст.
Благодаря за всичко - за мечтите,
за трепета, за парещата страст,
за любовта, която с теб изпитах,
за болката, останала у нас.
Сбогувам се! За мен ще бъдеш спомен,
мечта далечна, блян осъществен.
Вкусът на щастието бе съдбовен
и ще ме топли всеки божи ден.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nelsan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-29
прочитания: 254
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405