Душата ми

Душата ми бе вярата безкрайна,
душата ми бе бяла като сняг,
душата ми бе дяволски коварна
и превърна се в отровен ад!

Душата ми е пламнала искра,
душата ми е топъл пламък,
душата ми изгаря в самота
и търси своя заник.

Душата ми е тлееща звезда,
душата ми е адът пъклен,
душата ми догаря в самота,
душата ми е черен въглен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: aditu
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-24 г.
прочитания: 247
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170486
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59244
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439