Белият бряг

И ето напускат белия бряг,
корабът тръгва с бриза попътен,
плаче жена за своя моряк,
платната се скриват във въздуха мътен.

И ето че пуст е белият бряг,
корабът тръгна, отплава с песен,
плаче жената за своя моряк,
плаче и тъжната есен.

И ето пак на пустия бряг
падат сълзи и студ ги сковава,
белее морето и белият сняг
пада в душите и се стопява...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: aditu
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-04
прочитания: 178
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43702
   Съобщения: 186150
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61867
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582