|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Грозота
Безцветни са дните,
сивота облива моята душа,
безропотни копнежи гоня
за светли бъднини.
Борба със съдбата
невъзможна водя,
за справедливост
и честни дни.
Пред очите ми
сиви птици кацат
на бодливата тел
на не свободата.
Колко мъка има
на този свят?
Колко болка,
колко нерадостни са дните ни?
Идеи, ценности
не бих могъл да реализирам,
зарад делника
на мрачна грозота.
И добър да си в този свят,
гневът, страхът, злобата
в деня черен рожден
биха те направили звяр.
Звяр не виждащ
в мъгла от сивота,
звяр без чувства
и без тъга.
Унилост и срамота
от мъдростта на нашите деца,
биха изтрили лицата
от Земята наша, майка и снаха.
Болка е в сърцето ми,
в душата празнота,
единствено ума
търпи тази грозота.
Свещен ли е човек,
да търси нечия доброта,
след като вижда само
грозота.
2003
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Alexyslav
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-12-26
прочитания: 248
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
