Пълен е света с разни чудеса.
Вятъра полъхва, клоните размърдва.
Слънцето пече, тук е кат на море.
Птичи песни чувам в този час. Рано е за нас.

Утрото изгрява в нашата не забрава.
Лъч прогонва, духа на самотата.
Рано е за нас, нека месечина да изгрее
и тогаз, в мрака онемели сърцата си да слеем.

Пъстър е света, с разни чудеса.
Най голямото от тях- любовта.
Тя изгрява с месечината в позлата
и залязва с изгрева на самотата.

Искра и огън, пламва някъде сега.
Мечта нечия, сбъдва се в нощта.
Ех сънища, мечти, защо не сте истински,
а само мираж в самотните души?

2003

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Alexyslav
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-26
прочитания: 202
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405