По линиите на живота
влакове минават.
Разминават се в четирите посоки
и съдби решават.

Влакът маневрира
по спирка спира.
Гарите осеяни са
с черни призраци, забравени

отчаяни, не успели
в своите дела.
Пътниците разминават се
с бледи лица.

Дума не казват си,
живота им сивее.
Мислят пак за утрешния ден,
за хляба на децата си

родени в тъжен ден.
Плащаме на вселената,
че живеем, плащаме с живота, за да продължим
с влакът леден пътя си безбрежен.

2003

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Alexyslav
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-12-26
прочитания: 255
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405