Майко мила, майко свята,
ти роди ме в позлата.
Ти живот ми даде
и ръце към мен подаде.

Ти не ми бе само майка,
а и най- добра приятелка.
Спътница в живота ми обречен,
сред черните сенки сред който съм се лутал.

Ти единствена разбираш
моите слова,
моя не разбираем език,
на който явно аз на другите говоря.

Не разбран ще бъда
от другите, но не и от теб.
Разумът ми ти строй
като видините кули.

Затова и днес
поемата си светла посвещавам
аз на теб.
Майко мила, майко свята.

2003

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Alexyslav
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-26
прочитания: 178
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405