Безсмислено ли беше всичко?
Загубени ли са тези хиляда триста и шейсет и пет дни
или имаше някакво неразумно и нереално приятелство
помежду ни?
Кой от двама ни прецака всичко и без друго прецакано?
Няколко века те чаках и не много отдавна
(като че ли беше преди четири мига)
най-накрая те намерих.
Аз ли пак да поема вината за всичко?
И как сама да осъдя себе си като знам,
че на тебе всичко, всичко съм ти простила?
Липсваш ми в тази дъждовна, зимна вечер.
(Казвала ли съм ти колко обичам такива вечери)
Ей-така, ненадейно, от никъде, чувам гласа ти-
как спокойно и тихо срича името ми.
Ей-така, не съвсем ненадейно разбирам,че....
Просто нямаше друг начин.
И вече няма обратни пътища и втори шансове.
Това ни е дадено и, признай си, никак не е малко.
Нека продължим напред с високо вдигнати глави.
И нека кажем- Аз обичах.
Кого?- Май не е чак толкова важно.
Кого- май не е чак толкова истинско.
Аз обичах, и толкова.
Значи не съм си прахосала напразно времето,
значи нищо не е било напълно без смисъл и нищо
още не е отишло по дяволите.
Хубаво е така- да си мисля за теб, под завивките сгушена.
Хубаво е така- да си сричам с ритъма на окъснелия дъжд-
Аз обичах.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Hel4oto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-21
прочитания: 148
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405