(на Васил „Gomezz”)

Обичаш ме? Недей!
Тази обич ще ти навреди.
Не се привързвай ти…Не смей!
Така ще са щастливи твоите дни.
Моят огън няма да те стопли,
моят огън ще те изгори.
Ще те превърна в жива факла…
Чуваш ли ме? Моля ти се…Спри!
Зная, искаш да си с мене,
да те обичам, всичко да ти дам,
но ти казвам, аз не съм за тебе,
ще те затворя в моя храм.
Наранявам без да се усещам,
без да искам теб ще нараня…
а приятел си ми и не искам
да те изгубя, да те изгоря.
Нараняваха ме много пъти
и сърцето си затворих аз.
Страх ме е сега за тебе,
но за мене също ме е страх…
Че към теб и аз ще се привържа,
после ще си тръгнеш ти…
И какво ще ми остане?
Пак разбитите мечти!
Казваш, че за теб съм много важна,
но какво ще мислиш утре ти…?
Че от мене си разочарован,
а в сърцето много ще боли.
За това ти казвам да не ме обичаш,
иначе и двама ни ще нараниш.
Ще се намразим и едва ли
ще можеш да ми го простиш!

19 декември 2006г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-20
прочитания: 331
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405