|
Откровения
Откровения на стихове в проза
на Т. за последно Сбогом
Объркана съм, толкова ранима. Искам толкова неща да кажа, да ти покажа. Страх ме е - от себе си, от това, че ще те загубя отново и отново ще пребродя мрака в затишието на болка и тъга. Вървя всеки ден по празни улици, пълни с маски, с кални дупки и огледални локви, вървя, но някак си все в застоя на деня. Казвам си, че силна съм, усмихната, по-добра щом обичана съм била. Но прекрача ли прага на дома и се върна в сцената от роли на фалш и измамна красота, осъзнавам колко наивна съм била, колко сама се чувствам сред кукери, обречени и празни по душа. Страх ме е - от себе си, от това, че ще се загубя сред толкова тъма. Старая се да вярвам, но разбрах, че вярата също може да е измамна, забулваща и на човека удобна, да вярва, че някой ще го спаси, че пионка е в живота-театър. Тя трябва да значи сила, равна на действие, вяра в себе си, в решенията правилни, в стаените мелодии на сърцето, в хармонията на морето и изграждането на духа. Господ си ти Човеко, той е в теб, с теб. Нима има добро или зло, ние ги определяме като такива, това сме ние, нашите следствия, последствия. Страх ме беше, в пораснало дете родих се, плашещо се не от дяволи, Сатана, а от Човека и неговите дела. Страх ме беше да изричам любовта, наслушала се на празни думи и толкова лъжа. Страх ме беше да говоря, да обезсмислям смисъла на обичта, исках просто да давам, истински да се раздавам, не думи, а обич, истинска обич. Много плаках, и сега душата ми плаче редом с усмивките на деня. Два различни пътя разделиха ни същи, толкова неясни, болни от времето разделно, от сърцето ми по теб опиянено. И след толкова време - един адски миг, мога вече да кажа, отново покажа - ОБИЧАМ ТЕ!... Обичам те с болка на лицето и ридание в сърцето. Знам отговора ти, не казвай и ти същите думи, остави ги да се влеят в душите ни нежни, кажеш ли ги, като магнит ще ме привлечеш отново, знаеш, но там в реалността те чакат тези две деца. Върви!... Аз щастлива съм, повярвай, че обичах те с/със всеотдайността и делата си, а не в безсмислени думи, с гордост изправих се и това обичам - сбогом оказа се. Щастлива съм Тоше, че научихме се на истинска любов и дори да не сме заедно днес, то утре ти ще умееш истински да летиш и любов всемирна да раждаш и твориш. Обичам те...
август, 2006
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lunna*salza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-19
прочитания: 169
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
