Приятелка

Замръзнала при първите лъчи
не знаеш още колко ще живееш,
и може малко чудно да звучи,
но още продължаваш да се смееш.

Угаснал пламък в(ъв) дъждовен ден,
догаряща цигара в(ъв) нощта,
ти неотлъчно ще седиш до мен,
дори, когато чувствам самота.

Ти беше с мен при първия ми дъх,
целуваше ме в хубавите дни,
изкачваше с(ъс) мене всеки връх,
споделях с теб аз своите мечти.

Аз смеех се-и ти с(ъс) мене също,
обичах-ти обичаше с(ъс) мен,
разхождахме се заедно сред нищото,
тъй неразделни с тебе нощ и ден.

Когато падах-падаше с(ъс) мен,
болеше ме-а ти до мен седеше,
прегръщах те в(ъв) своя тъжен ден
и всеки път болезнено мълчеше.

Ти бършеше и моите сълзи,
и знаеше дали ще има други,
дали ще сбъдна своите мечти
или живота ми ще ги погуби.

Горях в(ъв) ада-ти гореше с мен,
подаде ми ръка да се изправя,
подаде и когато бях сломен,
и нищичко неможех да направя.

И тази нощ си сгушена в(ъв) мен,
не си ни призрак, нито си жена,
пак гледаме се с поглед уморен-
да ТИ ... си моята СЪДБА!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-12-19 г.
прочитания: 305
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42469
   Съобщения: 167577
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59127
   SMS-и: 762
   Снимки: 4406