Толкова дни и надежди.
За какво?
Накрая все тука свършваме-
не умрели в ада, защото не живяхме
и не можем да умрем.
Накрая и за нас ще кажат
мир на праха им и господ да им
прости греховете.
Грехове имаме.
Не минути, не дни, не мигове.
Грехове, по които измерваме себе си.
Остава само тъжната ни песен
да бучи без думи и мелодия
през вековете.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------