Не искам вече да живея
в този скапан подал свят
как мразя вече да се смея
животът ми е като ад.

Не мога вече да прощавам
не мога даже да обичам,
всичко искам да забравя,
всичко искам да отричам.

И не мога да се справя
какво да правя нямам сили
иска ми се да избягам,
да изчезна, да се скрия.

Всичко беше така красиво
нежно, мило и невинно,
но внезапно се превърна
в грозно, сиво и противно.

Омръзна ми от всичко вече
не понасям този град,
как да живея наивно
когато е гаден светът.

Не искам да си спомням нищо
мразя всичко което преживях,
а искам да отида в рая
защото в ада твърде дълго бях...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SisiTy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-17
прочитания: 203
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405