На К. Г.

И двамата сме напълно сами
и дори сме малко уплашени.
Точно както всички останали са.
Бъдещето и за двама ни изглежда празно.
Но с теб не си говорим и не се поглеждаме.
И може би това не означава нищо.
Може би всяко твое качество съм си
измислила сама,
защото просто имам нужда от някой,
който ме разбира в този чужд, далечен и омразен свят.
И може би вината е изцяло моя.
За всичко.
Но това вече няма значение,
защото ти седиш самичък в ъгъла,
където до днес беше моето място,
защото говориш малко и
защото се усмихваш рядко,
защото не ми се вярва да плачеш.
Хората го намират за странно и страшно,
а на мен ми е адски познато.
Но с теб не си говорим и не се поглеждаме.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Hel4oto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-17
прочитания: 104
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405