Без теб я няма топлината
и слънцето залязва.
Опитвам се да скрия самотата...
Защо животът ме така наказва?

Нима си с ледено сърце?
Нима не виждаш ти
как към теб протягам ръце
и как оставяш болезнени следи?

Защо се подигра с мен?
Недочут от теб е моят вик.
Умирам бавно ден след ден,
безкраен е за мене този миг!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: MaMyHKa
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-17
прочитания: 102
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405