|
Орел
Там на високо, портал близо е небесен,
на ръб стръмен, от вятър грубо сечен,
горд орел гнездо си сложи
и с хищни грижи орлетата си пази.
Там, престол на цар е той намерил,
света, кат карта под крилата се разгръща,
той е съдник цял, под великото небе,
той е дявол, той е господ със своите криле.
Ала в ден един, случаен и неопределим,
небесният пазител плячка тръгна да намери,
и рожбите си свои, сам сами остави,
в компания на остро стръмните скали.
Те бяха две, на звяра малките деца-крале:
дребно, слабо, пухкаво и цяло бяло,
и голямо, грубо, кат смъртта почерняло,
в средата на мекото гнездо лежаха те.
И още не изгубил се, там в далечината,
бащиният силует, се случи страшна кръвнина,
моментна власт усетил тъмният хлапак,
от гнездото, безмилостно избута малкият си брат.
Падаше надолу в писъци ужасни за живот
и кат в майчина прегръдка, вятъра го взе,
успокой се на пухкавото птиче, милото сърце,
и покой намери в обраслото със зъбери дере.
Не след дълго, с триумф на истински ловец,
завърна се от дълъг полет самотният летец,
господарят на безкрайно синьото небе,
и видя, как природата наказва и великите царе.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-26
прочитания: 256
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49159
Съобщения: 227948
Лексикони: 2312
Коментари: 73971
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
