|
Щастие едно
Спря вечния си тупот,
толкоз младото сърце
и до черното легло,
тъмна сянка се простре,
"здравей, поредни ми приятелю",
чу се страшно мъртъв глас:
"би ли пожелал, кажи ми,
да видиш близките си ти
в тоз за теб последен час,
преди да взема с мен,
душата ти във ада аз
в нечовешки плен",
"не", му рязко казах аз
със сигурен и мъжки глас,
"единствено, чуй ме ти,
демоне, отнел от този свят
хиляди измъчени души,
желая, за последно, да я видя,
моята единствена любов,
за която стигнал бих
до самотния си гроб".
И в миг само един, неуловим,
духа от тялото се стрелна,
дърпан силно и зловещо,
от ръка за смърт копняла,
към посока непонятна,
през къщя, гаснещи в тъма,
блокове оформящи дъга
и спря се черната му сянка,
пред прозорец, блеснал в нощта,
вътре, малка, топло нежна стая,
розовата и врата, плавно се отваря
и стаята в радост цяла засия,
след кат в нея бавно влезе, тя,
така желаната от мен жена
с усмивка чиста, кат кристал,
с очи достойни за платинен пиедестал
и тяло на богиня, стилна и ефирна,
"е, черни ангеле проклет,
води ме ти, към адските врати,
щастлив и жив съм вече аз,
и спокоен ще напусна, хубавият свят".
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-13
прочитания: 345
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
