Една сълза на бузата ми пари,
самотна, криволичеща и плаха
тя символ е на мъката и гряха
родени от лъжи и изневери.

Сърцето ми на камък се превръща
студено, мълчаливо и само.
Открито като есенно дърво,
което вятър само го прегръща.

Не съм за този подъл свят родена,
и в това е болката ми днес.
Подложена на нечовешки стрес
душата ми е плаха и ранена.
28.03.2000г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tanita
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-13
прочитания: 141
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405