Часовникът тиктака.
Бавно отмерва часовете той.
Времето изтича, неумолимо и безчувствено е то.
А хората са като капки дъжд, чезнещи в пръстта.
Мислят те, че за големи дела дошли са на света.
Ала не виждат от живота нищо, освен сенки в пещера.
А животът им изчезва като замък,
построен от пясък на брега на безбрежния океан.
Виждат хората звездите и чувстват,
че протегнат ли ръка ще станат господари на света…
А той им се присмива, тъй огромен, че очите им не могат да го възприемат,
потънал в сенките на времето и в светлината на познанието...
Времето отмерва часовете сетни на поредна капка дъжд...
А не знае тя колко е могъщ, величествен светът.
Видяла тя е само пътя от небето да земята,
ала нито стъпчица отвъд...
И мечтае тя да не изчезне без следа, ала не знае,
че следите избледняват и нищо не остава...
А светът дори нехае, че съществувала е тя.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maider
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-12-10
прочитания: 232
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405