Някъде отвъд луната
те очаква любовта
ето я звездата
подвластна на ноща.
Сияние небрежно
докосва тихо земята,
а желание безбрежно
стаява се в душата.
Вървя тихо
по килим от лунна светлина
и събирам сребърни капчици роса
от уханни слънчеви цветя.
Приличат те
на хиляди сълзи
паднали от нечии очи...
А вятърът -въздишка плаха
прокрадва се в ноща
и разбужда тишината
прегърнала съня...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: snowdrop
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2005-02-22
прочитания: 159
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405