|
“Хората се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг...”
В тази фраза на Екзюпери не един литературен критик открива метафората на човешкото битие.
От хилядолетия насам човечеството обитава тази планета. С всеки изминал ден хората са откривали нещо ново. Стремежът им към повече блага е бил голям. До един момент, в който откриването на новото става все по-трудно. Обществото престава да определя развитието на отделния човек и това поставя индивида пред труден избор. Да се бори за прогреса на човешкия род или да се остави да бъде воден от някого или нещо.
Много хора избират привидно по-лесния път- да се носят по течението. Той обаче крие много повече опасности. Тръгвайки по тази пътека, човекът навлиза в един адски кръг, от който много трудно може да се излезе. И с всеки изминал ден кръгът се стеснява, докато накрая индивида се удави в собственото си ежедневие.
За съжаление в наши дни все повече хора решават да не се борят с живота, а да оставят на съдбата и случайността да ги води. Те влизат в забързаните влакове на ежедневието и не усещат как то ги поглъща! Не разбират, че пропускат живота си, обръщайки толкова много внимание на делничните грижи. Забравят всички онези малки, но стойностни неща, които могат да осмислят живота ни хиляди пъти по-добре от ежедневните занимания.
Дали има някой, който може да каже, че делничните задължения са дали смисъл на съществуването му? Ще ми се да вярвам, че тези хора са много малко, защото е тъжно, когато единственото, което те радва са работата и парите или просто нещо прагматично. Такъв човек не цени човешките отношения. Той не познава истинското щастие! Онова, което изпитваш само при усмивка на любим човек или една мила дума от добър приятел. Много често такива хора нарушават всякакви правни и морални закони на обществото.Така те се превръща в аутсайдери, което още повече ги затваря в безценностното им ежедневие, достойно единствено за съжаление.
Но нима няма хора, които са намерили чисто човешките ценности в своя живот, но ги загърбват заради неосъществените си делнични мечти?
Колко пъти сме ставали свидетели на това как хората напускат семействата си, забравят приятелите си в името на ценност, обвързана изцяло със земното, с делничното.
Много студенти заминават да учат в чужбина, оставяйки зад гърба си родината и всички близки. И за какво? “За по- добро образование!” Възможно ли е доброто образование да те направи щастлив? Да, може би до известна степен, но то няма да ти даде онова, което ще намериш при своето семейство и приятели. Тук стои въпросът заслужава ли си да обърнем гръб на хората, които ни обичат, за да задоволим онези наши амбиции, обвързани с делника и мястото ни в него?
Някой считат, че нищо не е по-важно от приятелите и семейството, защото когато делникът ти те погълне единствените хора, които ще ти помогнат да се спасиш са те- твоите близки. Тези хора ще направят всичко за теб, защото те обичат, но ако веднъж си им обърнал гръб ще ти бъде много трудно да се завърнеш при тях, когато матрицата на ежедневието заплашва да те окове в железните си вериги.
Други хора, които никога не са срещали истински приятели, се опитват да намерят смисъла на живота си в делника.Оправдавайки се с желанието за прогрес на човечеството, те се скриват в ежедневните проблеми от страх да не бъдат наранени. Така се “пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат във кръг...”
Това е един от основните проблеми на съвременния човек- страхът от неизвестното, който предизвиква пасивността на отделния индивид. Хората се изгубват в страха си и бягат от всичко ново, каквото са искреното приятелство и любовта, намирайки убежище в затрупаното от грижи ежедневие. И когато рано или късно се сблъскат с истинските, значимите ценности, те ги пропускат, защото им е по-лесно да останат в матрицата на делника, където целият им свят е точно определен и подреден. Но дали наистина тази хармония в материалния свят означава щастие? Можем ли да твърдим, че понякога хаоса, който чувствата внасят в човешкия живот създава по- голяма хармония? Хармония в хаоса! Колкото и странно да звучи според мен е възможно. Затова човечеството в лицето на всеки отделен индивид трябва да надвие страха си и да разбие оковите на ежедневието, за да изпита истинското щастие! Всеки знае какво трябва да направи. Просто трябва да намери истинските ценности в своя живот и да се бори за тях! Това може да се случи, само когато хората слязат от бързите влакове и открият какво търсят!
Когато човекът разбре коя е основната ценност в неговия живот, той ще се бори за нея и ще излезе от адския кръг на безсмисленото ежедневие! Единственото нещо, което човечеството трябва да направи е да се измъкне от пропастта, в която страхът го е завлякъл! Само тогава индивидът може да стане истински щастлив!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: steelsnake
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2006-12-09
прочитания: 172
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46749
Съобщения: 197799
Лексикони: 2133
Коментари: 70371
SMS-и: 803
Снимки: 4760
|
|
|
