Приятелко съдба

Здравей, приятелко съдба!
Ний пак сме двечките сами.
В обкова черен на нощта
едничък гост остана ти.

Ти бе с мен, когато плачех
с най-искрените си сълзи,
или когато смело крачех
през детските щастливи дни.

Ти бе с мен в океана
на бурния младежки зов.
Когато бързах завладяна
към първата любов.

Ти бе с мен, когато аз обичах
с любов тъй чиста и голяма.
Когато с бял воал се вричах
да бъда негова в храма.

Ти бе с мен, когато страдах
от подлост мъжка и лъжи.
Изправях се, отново падах,
но винаги до мене беше ти.

Опора стана ми в дните
на радост, болка и тъга.
И днес изричам с гордост в очите-
"Благодаря, приятелко съдба!"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: desuna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-07
прочитания: 249
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2057
   Произведения: 46684
   Съобщения: 195181
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70236
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759