Една ръчичка се протяга
от люлката към твоята ръка.
Стоиш на вратника, на прага
събрал багажа си в торба.

Едно детенце се люлее,
прикрило своите сълзи.
В очите пламък топъл грее
и моли да останеш ти.

Извръщаш поглед от детето,
отиваш си почти бегом.
На люлката объркано момчето
те следва с поглед мълчешком.

Няма думи, няма мисъл,
само някакъв товар един.
Сам себе си орисал
да не видиш детството на своя син.

Днес той не помни люлката на двора,
а само онзи страх в своята душа,
как татко му остави без опора
детската протегната ръка.

Днес люлката забравена ридае
за своя малък пасажер.
На своя ред и той баща е,
но не като тебе лицемер.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: desuna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-07
прочитания: 203
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48993
   Съобщения: 212590
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73703
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954