|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Обичам те!
Попита ме дали си тръгвам,
а тръгвах ли си аз не знам!
Отивам си и пак се връщам,
коя съм и до днес не знам!
Попита ме дали ще те обичам...
в отговор получи “Може би!”
Така не ми се искаше да го отричам,
но от страх душата ми се сви.
Попита ме каква ще бъда утре,
когато ще си тръгнеш ти...
Не знам каква ще бъда,
ала в очите ми тъга ще заблести.
Без теб какво ще ми остане,
две думи в празна тишина,
безкрайна бездна по между ни...
недоизказана остана любовта.
Въпроси много ми зададе,
въпроси много, ала не разбрах –
какъв ще бъдеш ти без мен,
дали все още те е страх?
Страхуваш ли се ти да ме обичаш,
да бъдеш мой и твоя аз?
Дали за тебе съм желаното момиче...?
Очакваш ли ме в (този) късен час...?
Кажи какво ще стане с тебе утре?
Къде ще бъдеш или с кого?
Дали си мислиш ти за мене,
когато сам си в своето легло?
На теб животът си обричам.
Сърцето ми на теб принадлежи.
Аз вече няма да отричам...
Обичам те! Обичай ме и ти!
6 декември 2006г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-06
прочитания: 377
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49156
Съобщения: 227720
Лексикони: 2312
Коментари: 73968
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
|
|
|
|
|
|
