|
Един ден, когато от сутринта до вечерта валеше
Сцена 1
Екстериор, Ден, Лято, Селски път
Вали. Капките дъжд тежко падат по калния, неравен път и вдигат облачета прах при срещата си със земята. Звукът от яростния дъжд изпълва въздуха и не оставя място за никакъв друг шум.
Наоколо е пусто. Няма жива душа. Не се виждат и къщи, освен една прихлупена колибка, сякаш смазана от тежките капки. От порутения комин се издигат на талази мътни облачета дим.
Приближаваме се към нея и надникваме през счупения, замъглен прозорец. Отвътре лъха топлият дъх на жаркия пламък от огнище.
Сцена 2
Интериор, Ден, Лято, Къща
В къщата има само една стая, с няколко оскъдни, прогнили мебели, ако все още изобщо биха могли да се нарекат така – два стола със счупени облегалки, една накривена на една страна маса, подгизнало легло в единия ъгъл и един стар, огромен шкаф, отдавна не отварян, покрит с цяла завеса от паяжини и прах.
Дъждът барабани по жалките остатъци от покрива и се излива през множеството пролуки в него. Вътре е дори по-мокро, отколкото навън. Проглушителния глас на дъжда е леко заглушен. Единствената топлина в тази сякаш необитаема стая идва от малкото огнище, подобно на камина.
Странно, огънят сякаш е по-жив от стопанката на тази къща, отпуснала се безразлично на един от двата счупени стола и втренчила празен поглед в гардероба. Лицето и е красиво, но зад него сякаш няма нищо. Безжалостна празнота.
Нещо от вътрешността на гардероба проскърцва и по бледото лице на жената за миг пробягва страх. Ръката и стиска дръжката на блестящото смъртоносно острие на кама.
Гардеробът замлъква. Жената се изправя предпазливо от стола и се ослушва. Тишина. Чува се само дъждът.
Тя се промъква тихо, като сянка към гардероба с камата в ръка.
От вътрешността на огромния шкаф долита приглушено ръмжене. Ръждясалите панти на отдавна не отваряната врата на гардероба проскърцват зловещо. Жената уплашено отстъпва назад. Очите и са разширени от ужас. Вдига камата, готова да прободе онова, което може би се крие в гардероба.
Изведнъж вратата рязко се отваря. Една огромна сянка сграбчва изтръпналата от ужас нещастница и я повлича със себе си обратно в гардероба.
Неизползваната кама издрънчава безпомощно на прогнилия под.
Вратата на гардероба се затваря с трясък.
Пламъкът в огнището изгасва.
Стаята помръква. Само от прозореца се процеждат няколко лъча бледа светлина, преминала за миг през гъстия таван от дъждовни облаци.
След миг и тя изчезва. Остава само шума от дъжда, прогнилите зловещи мебели и камата, останала напълно неспособна да защити притежателката си. Острието и вече е покрито с ръжда.
Паяжините върху гардероба изглеждат непокътнати...
Сцена 3
Екстериор, Ден, Лято, Градска улица
Вали. Капките дъжд тежко падат по циментираната улица и запълват дупките с мръсна вода. Улицата е пуста. Не се вижда жива душа. Нито човек, нито кола. Само едно улично куче, накуцващо с единия крак, пробягва през празната улица, спира се да пийне вода от една локва и изчезва нейде в дъжда.
Над улицата са се надвесили като мрачни гиганти, зловещи, наблъскани един до друг блокове.
Обръщаме внимание на най-високия тринадесететажен блок, стара сграда с окапала мазилка и олющена дограма. На последния етаж един прозорец свети. Той е в най-окаяно състояние от всички. Дограмата е станала на трески с времето и сякаш вече направо няма нужда от нея.
Доближаваме се до този прозорец и хладната светлина от лампата, осветяваща една малка стая.
Сцена 4
Интериор, Ден, Лято, Апартамент на тринайсетия етаж
Стаята е малка, с оръфани тапети, наслоени с мърсотия и миризми. Мебелите са малко и оскъдни. Една стара, малка маса, покрита с учебници и химикалки. Два стола, затрупани с дрехи. Разхвърляно легло. Часовник, от онези с кукувицата, която оповестява всеки нов изминал час.
И един гардероб. Стар гардероб. Покрит с прах и паяжини. Гардероб, отдавна не отварян.
Шумът от дъжда яростно нахлува през износната дограма. Струйки вода се промъкват през прогнилото дърво и се стичат по мръсния тапет и протрития мокет. Лампата примигва.
Обитателката на стаята, изтегната мързеливо по корем на леглото, вдига тревожно глава от учебника си по биология. Хвърля подозрителен поглед на лампата и разсеяно се заглежда пак в учебника.
„Маги” – долита гласа на майка и от коридора – „Отивам на работа. Яденето е на масата”
„Добре, мамо” – отвръща момичето – „Чао”
Чува трясъка на външната врата и разсеяно се вглежда в парчето мрачно небе, разкрито от прозореца. Измъква огледалото изпод учебника и разсеяно се вглежда в собственото си отражение.
Часовникът с кукувицата оповестява дванадесет часа на обяд.
Изведнъж нещо проскърцва. Маги вдига поглед. Навън е станало по-мрачно.
Скърцането се повтаря. Този път е по-протяжно и по-страховито от преди. Звукът идва от гардероба.
Маги се изправя и си вглежда подозрително в гардероба. Постепенно на лицето и изплува маската на ужас. Маги побягва към вратата на стаята и в отчаяния си опит да се махне колкото може по-скоро, тя среща заключената и брава. Момичето започва бясно да се бори с дръжката, докато не скрито заплашителния шум се усилва все повече. Докато накрая прераства в ръмжене.
Осъзнала, че не може да избяга през вратата, Маги и обръща гръб и започва да се оглежда. Сграбчва единия стол, като събаря всички дрехи на земята.
Ръмженето прекъсва. Сърцето на Маги препуска шеметно и кръвта пулсира в ушите и. Отпуска стола. За миг по лицето и преминава съмнение, че всичко е било някаква шега на съзнанието и.
Приближава се до гардероба. Бавно. Протяга ръка към него. Сърцето и тупти бясно. Пръстите и се приближават към дръжката на вратата му. Изведнъж тя сама се отваря рязко и Маги изчезва в тъмната му вътрешност, повлечена от една огромна ръка.
Вратата на гардероба се затваря бързо и сякаш никога не е била отваряна. Столът, който щеше да послужи като оръжие лежи килнат на пода, покрит с паяжини. А навън продължава да вали.
Сцена 5
Екстериор, Ден, Лято, Плаж на морето
Вали. Капките дъжд тежко се впиват в пясъка и издълбават малки дупчици в него. Наоколо не се вижда жива душа, чуват се само ревът на океана и туптежът на дъжда. Самотни, изоставени хартийки и пласмасови чаши се търкалят по мокрия пясък и потъват под напора на връхлитащите капки дъжд. Наоколо витае духът на самотата.
Недалеч се издигат няколко кичозни хотела, приютили ядосаните от лошото време туристи. Обръщаме внимание на най-високия етаж на най-високия хотел, който ни блазни със меката светлина, идваща от единия от прозорците му.
Сцена 6
Интериор, Ден, Лято, Хотелска стая
Стаята е малка, не особено богата на мебели – два дървени стола, една маса и легло. И разбира се, гардероб. В стаята е невероятно тихо и само равномерния дъх на спящ човек нарушава тази тишина.
В разхвърляното легло, под чаршафите се е изтегнала хубава млада жена. Миглите и бавно се разтварят и разкриват прелестни сини очи.
Няколко секунди тя се опитва да фокусира погледа си върху това, което лежи непосредствено пред лицето и. Късче хартия. Мързеливо протяга ръка и сграбчва бележката.
Присвива очи в опит да разчете написаното. „Мило, отивам за кифлички.”
Простенва и седя в леглото. Навън е мрачно. Поклаща нещастно глава. Вали. Става, нахлузва немарливо някаква мъжка фланелка и взима джи-ес-ема от масата. Шест часа вечерта.
Протяжен, заплашителен звук раздира тишината на стаята. Тя стреснато подскача и се завърта по посока на звука. Вратата на гардероба зее отворена.
Не разопакования багаж се мъдри пред гардероба и жената повдига учудено вежди. Приближава се към гардероба и понечва да затвори досадната врата. Шумът се повторя. Този път звукът идва нейде от самото сърце на гардероба.
Тя променя мнението си и вместо да затвори вратата, я отваря. Сенките плахо се отдръпват назад от меката светлина на лампата. Гардеробът е съвършено празен. Жената ядосано затръшва вратата и обръшта гръб на гардероба.
Отново жалния вик от пантите, приличен на вик за помощ от хиляди злощастни гърла.
Тя се обръща. В същия миг лампата прещраква и угасва. Някаква огромна сянка се измъква от малкия гардероб и изпълва със зловещото си присъствие здрача.
Жената стои вцепенена, с широко отворени в ужас сини очи и викът сякаш е застинал в гримаса на лицето и в безмълвие.
Сянката пристъпва към нея и сякаш здрача оживява. Жената най-накрая намира сили в себе си и започва да отстъпва, но всяка вещ в стаята сякаш се опитва да и попречи. Чаршафите коварно се оплитат в краката и, столовете се изпречват на пътя и, всичко наоколо потъва в една нереалност.
Мигът се проточва с векове. Ужасът в очите на нещастницата расте. Най-сетне, с неимоверни усилия тя успява да се добере до дръжката на вратата и да подири спасение.
Но дръжката не помръдва. Тя започва яростно да се бори с вратата, не изпускайки от поглед сянката, която започна да расте и да поглъща един по един предметите в стаята.
Паника обхваща младата жена. Тя обръща гръб на всяващата ужас гледка и започва още по-яростно да се бори с вратата. Битка на живот и смърт.
За един миг сякаш става чудо. Вратата изведнъж се оказва отключена, младата жена изхвърча уплашена от стаята и се затичва надолу по стълбите, като прескача по няколко стъпала наведнъж.
Стига партера и нахлува в ресторанта на хотела, препълнен с хора. Спира се рязко по средата на стаята, а сърцето и бясно препуска. Хората вторачват учудени погледи в нея. До съзнанието и бавно протяга пипала факта, че е полугола. Но това няма значение. Нали е жива.
От другия край на стаята се приближава строен хубавец с плик с кифлички. Той повдига учудено вежди и казва учудено: „Мило...” Гласът му заглъхва.
Тя отново се оглежда и среща врперените в нея погледи. Лека руменина избива по лицето и. Отстъпва бавно назад. Случайно съзнанието и отбелязва факта, че навън беше станало по-светло. ДЪЖДЪТ БЕШЕ СПРЯЛ.
КРАЙ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maider
раздел: Проза -> Сценарии
публикувана на: 2006-12-05
прочитания: 517
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7750
Автори: 2105
Произведения: 48977
Съобщения: 212182
Лексикони: 2309
Коментари: 73687
SMS-и: 809
Снимки: 4938
|
|
|
