Студената нощ ме обгръща,
и вледенява моите очи.
Хладният мрак ме прегръща,
и замразява моите сълзи.
Защо ми е тежко не зная,
не зная и защо ми се плаче
сама във мрака ридая,
а някой пред вратата ми крачи.
Ти си отвън и се чудиш
да почукаш или да си тръгнеш,
но знам колко силно искаш
да се гушнеш в мен и да ме прегърнеш.
Какво ти пречи да влезеш
и да избършеш моите сълзи,
да спреш пороя който в очите ми вали.
Но ти не идваш стоиш си отвън ,
И питам се
Дали всичко е сън..?
Самотата се вкопчва във мен
със студени ръце
как ми се искаше да си до мен
за малко поне.
Викам и плача поглеждам на вън
А всичко било е просто един
Сън…
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SisiTy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-02
прочитания: 180
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405