|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...............
Стоиш на стола и бездействаш. Стоиш и просто гледаш вън. Не чуваш нищо, никои... Спотаен във стола чакаш своя звън. Стоиш на стола и очакваш, светът да седне в твоя скут. Стоиш и просто дишаш, но и туй те затруднява, във тоя въздух тежък и сгъстен не се и сещаш да отвориш. Стоиш си там, и гледаш без да виждаш, без да съзнаваш че животът си тече. Стоиш, мислиш че вървиш, а на чина зад теб те лъжат че летиш. Стоиш на стола, зазидан във земята стоиш, стоиш, стоиш... Звънецът бие, ставаш, за да стигнеш пак до стол, за да можеш да седиш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elibm
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-04-08
прочитания: 101
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
