Не отхвърляй моите погледи мили
със досада,насмешка и гнет
вече нямам наистина сили
да съм чужда за тебе навред.
Взреш очи и душата ми стене
аз съм влюбена-твоя съм виж!
Без усмивка без чувство човешко
като камък пред мене стоиш.
Сама съм в стаята призрачно сива
пълна с спомени живи-потънали в прах,
но прегръдка разтварям щастлива
и напира в очите ми страх.
Не погребвай моите спомени мили
не отправяй заветни лъжи,
а закрачил в дните унили
малко щастие в тях намери.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------