Часовникът на любовта

Разпери пръсти бавно тъмнината
нощта обзе ме в своята тъжна власт
секунда след секунда на стената
пожълтял часовник плачеше без глас.

За всеки минал миг
облечен в силно чувство,
за всеки хубав спомен и за лош
сега проливаше стрелките без умора
за времето,когато още беше с нас.

Когато аз се смеех и когато
дъхът ти нежно учестен
минаваше през тялото ми жарко
тъй дълго като летен ден.

Цигарен дим след изтръгната въздишка,
усмихващи се устни под притворени очи,
сърцата ни във ритъма на чувство,
чувство не познавано преди.

Когато истински обичаш
свободата се превръща в самота,
капризите на времето отнемат всичко
да беше тъй поне и с любовта.

Сега тиктака на стената
една илюзия на вечната любов
с разплакани стрелки по циферблата
отмерваше живота си суров.

С прехапани до болка устни
задъхана и тръпнеща върви.
Къде ли бърза пожълтяла?
Към своята гибел? Може би!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: shaza
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-29
прочитания: 169
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43701
   Съобщения: 186052
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61857
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582