Спри почакай!
Не си отивай не ме оставяй!
Не затваряй завинаги очите си
припомни си още веднъж мечтите си.

Разкажи ми пак за времето, когато била съм малка
и песни си ми пеел,за да ми бъдат залъгалка.
Разкажи ми пак за времето, когато си ме учил да чета
постой при мен още малко преди да те грабне завинаги смъртта.

Сетен дъх и сетен поглед
и ето,че вече те няма
как сега да продължа напред
как да се държа като голяма?

Ако знаеш само колко ще ми липсваш
твоят поглед и глас и смях
надявам се често от горе да ми се усмихваш
както когато беше тук с нас.

Ще ни липсваш ужасно много
обичаме те знай това
ще трябва да започнем отново
без теб няма да са същите толкова неща...

За всички,които вече ги няма...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lone_star
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-26
прочитания: 174
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405