Някой, някога ми беше подарил роза-
красива като лазурното слънце,залязващо над планината.
Крехка и ранима беше тя, имайки бодли въпреки това.
Стоеше и красеше стаята, изпълваше я с топлина,
с дъх на далечен океан,носещ мириса на щастието.
Но един ден розата се разболя, приведе смирено своите листа
и безмълвно издъхна в тишината на нощта.
И сякаш нещо заедно с нея умря, загуби се безвъзвратно из небитието-умирайки със себе си тя взе на някому сърцето!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ForeverNotYours
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-22
прочитания: 260
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405