Банално

Сезон на мъртвите листа.
Вятърът обвива в студ
и разпилява цветните телца.
Няма страшно
снегът ще облече
осиротелите с кристали.
Една протегната
детска ръчичка моли за пощада.
Спаси ме.
Пясъчният часовник
се счупи и пясъкът
се разпиля.
Едно малко врабченце
изгуби майка си. -
Дете, прашка, камък, смях.
Банално.
То дали ще оцелее самичко?
Едно малко мече е хванато
в голям капан.
Боли го.
Какво ще стане с него?
Нали няма да го убият?
Студено е.
измръзвам. Мамо...?
Паяжината все още си стои
в ъгъла.
По дяволите,
няма ли да спре
проклетия часовник?
Фойерверки.
Музика.
Смях.
Банално.
Мамо,
стопли ме.
Измръзвам....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: katerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-26
прочитания: 192
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239751
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67367
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653