Омразна ми прозорецът, вратата,
омразна ми отсрещният довар,
и улицата стара,тъй омръзващо позната
и целият свят около мене разпилян.

всяка вечер лека нощ да казвам на луната,
блясъкът на уличната лампа,
звездите вечер неподвижни и безмълвни,
омръзнаха ми,омразна тишината.

Всеки ден последователно реди се,
таи както влак минава по траверси,
траверса след траверса и тъй всеки миг реди се,
и постепенно спускат се като в спектакъл нашите завеси.

Дойде денят, омая ме,
със нежен светъл поглед на странно чувство ме обрече.
Не те познавах, но светлината във очите ти.........
сякаш познавах те отдавна вече.

Привързаност в мен роди се
от думите,които ти ми рече,
привързаност сега в надежда преродена,
надежда,шептяща "ще те видя ли някога аз вече?".

Остави спомен, който ще запомня,
чувство странно непознато до сега,
и този миг аз още помня
налудничавата целувка сред снега.

Може би напразно аз мечтая,
може би не е така,
може би пък просто аз така желая,
може би сам влюбена във любовта.

Но чувството, което ти ми вдъхна
крепи ме и поддържа в този час,
помага ми от скуката да се измъкна,
лежейки пред догарящият фас.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bibi91
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2006-11-20
прочитания: 352
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405