|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ГНЯВ
Гняв пусни ме, пусни ръцете ми юмруци,
искам вече в сън спокоен да заспя,
леко вечер да отпускам морните клепачи
и в тихото мълчание в леглото да лежа.
Гняв пусни ме, мисли-ужаси чезнете,
главата нужно е да спре да тръпне,
гласът и навеки искам да забравя,
образът и в мрачна стая да оставя.
Не е лесно, не е даже никак лесно,
човек със себе си, със воля да се бори,
да бе стена с удар щях да я разчупя,
ала душа е, само с време маи ще я откупя.
Хайде гняв изчезвай, много си опасен,
не искам в дива ярост грешки да извърша,
махай се, вземи и спомена за нея с теб,
трябва да забравя и всичко да завърша.
Не, знам няма да изчезнеш, ще останеш,
вечен гняв, страшно сърцето ми ще пали
ще ме подържа морно буден, трезв, жив,
в сънища, кошмари ще я виждам да ме гали.
А колко бързо, ловко думите се нижат,
как чувствата в думи някак, еволюират
и после просто празен поглед ги покрива,
а чувствата болят, душата в гняв умира.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-19
прочитания: 205
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
